9.
Коефициенти и ефекти на реактивността, зависимост от параметрите и режима на
работа на реактора.
1. Коефициенти и ефекти на реактивността
Коефициентът на размножение К
зависи от технологичните условия на работа – температура, мощност, концентрация
на борната киселина, височина на органите за регулиране, ефективни денонощия и
др.
Коефициент на реактивност по даден параметър (температура, мощност,…) се
нарича частната производна на реактивността по този параметър при постоянство
на всички останали параметри:
9.1
При
промяна на параметъра a от значение
a1 до a2 се наблюдава ефект на реактивността по параметър
a при постоянство на всички останали
параметри:
9.2
¶r/¶tH2O –
коефициент на реактивност по
температура на топлоносителя, включващ и изменението на плътността му при
постоянни:
мощност, концентрация на борната киселина, отравяне, изгаряне, температура на
горивото;
¶r/¶tU ‑
коефициент на реактивност по
температура на горивото при постоянни: температура и плътност на топлоносителя, концентрация на
борната киселина, отравяне, изгаряне;
¶r/¶gH2O ‑
коефициент на реактивност по
плътност на топлоносителя при постоянни: мощност, температура на топлоносителя и
горивото, концентрация на борната киселина, отравяне, изгаряне;
¶r/¶NТ ‑ коефициент на реактивност по топлинна
мощност при постоянни: температура на топлоносителя на входа на активната
зона, отравяне, изгаряне. В изчисления мощностен коефициент на реактивност,
освен същинския мощностен коефициент дължащ се на повишаване на температурата
на горивото, е включeнo и влиянието от изменението на средната
температура на зоната при повишаване или намаляване на мощността;
¶r/¶СH3BO3 ‑ коефициент
на реактивност по концентрация на борната киселина при постоянни температура на
топлоносителя и горивото, мощност, отравяне, изгаряне.
2. Влияние на температурата
и мощността върху реактивността
Ако
k¥ е коефициентът на размножение за реактор
с безкрайна решетка от елементарни клетки, то keff º k¥PfPth, където Pf е вероятността неутроните в процеса на забавянето си да не
напуснат активната зона, а
е вероятността забавилите се до топлинни енергии неутрони да
не напуснат активната зона в процеса на дифузия.
t е възрастта на топлинните неутрони и е една шеста част от
средния квадрат на разстоянието по права линия, което неутронът изминава от
мястото на възникването му при делене докато се забави до енергия » 0.025 eV.
L2 º D/Sa е квадратът на дължината на дифузия на
топлинните неутрони, т.е. средният квадрат на разстоянието по права линия,
което неутронът изминава от мястото на забавянето му до топлинна енергия до
мястото на поглъщането му.
B2 е т.нар. "геометричен
параметър" на активната зона и за цилиндрична зона е , където R и H са радиусът и височината на активната
зона.
k¥ може да се представи чрез класическите четири множителя: k¥ = epfh. Поради това, че за големите енергетични
реактори B2 е малко число, , където M2 º t+L2 е площта
на миграция на неутроните.
Температурен коефициент на
реактивността
Нека
q е средната температура на активната
зона. Температурният коефициент на реактивността е . Тъй като
, за keff @ 1,
и
Следователно
След
заместване на k¥ с четирите множителя, окончателният вид на aq, който подлежи на анализ, е:
9.3
Изменението
на параметрите в (9.3) при промяна на температурата се обуславя
от два фактора:
а)
промяна на микроскопичните сечения s;
б)
изменение на плътностите gi
на материалите в реактора и оттам на техните ядрени концентрации, което води до
промени на макроскопичните сечения (NA
е числото на Авогадро, а A е атомната
маса).
Съответно
на тези два фактора температурният ефект се разделя на две компоненти:
а)
ядрен температурен коефициент на
реактивността , определящ зависимостта на реактивността от микроскопичните
сечения при постоянни плътности;
б)
плътностен ефект , определящ зависимостта на реактивността от плътността на
материалите в реактора при постоянни микроскопични сечения.
Следователно
Ядрен температурен
коефициент на реактивността
Ядреният
температурен коефициент се дели на две компоненти:
-
ефект,
обусловен от изменението на температурата на горивото и водещ до доплерово разширение на резонансите и
повишаване на резонансното залавяне при повишаване на температурата. Поради
хетерогенната структура на реактора резултатът е намаляване на вероятността за избягване на резонансно поглъщане.
Следователно доплеровата компонента на ядрения температурен ефект е винаги отрицателна. Tова
е доминиращият ефект.
-
ефект,
дължащ се на изменение на температурата на забавителя и водещ до изменение на
"твърдостта" на спектъра на топлинните неутрони. Увеличаването на
температурата на средата води до повишаване на средната енергия на топлинните
неутрони, които се намират в температурно равновесие със средата, и съответно
до намаляване на микроскопичните сечения на поглъщане.
Качествено
обяснение за повишаване на поглъщането в резонансите при повишаване на
температурата е следното. При повишаване на температурата атомите в твърдото
тяло вибрират с по-голяма амплитуда и съответно с по-голяма скорост. Поради
по-голямата скорост и различната посока на движение (от 0 до 180о)
спрямо налитащите неутрони резонансите се разширяват от Доплеров ефект при
запазване на площта си – резонансите намаляват височината си и увеличават
ширината си. Тъй като сеченията за поглъщане в енергетичната област около
резонанса са много големи, при намаляване на височината на резонанса
вероятността за поглъщане се запазва висока (около 1) и се увеличава забележимо
поглъщането в крилата на резонанса. Общият ефект е повишено поглъщане на
неутрони с енергии в резонансната област на 238U. Високата
вероятност за поглъщане се запазва в случая на хетерогенен реактор, тъй като за
хетерогенен реактор при намаляване на височината на резонанса намалява ефектът
на самоблокировка в горивните елементи и неутроните проникват до по-голяма
дълбочина под повърхността на таблетката, където се поглъщат. За хомогенен
реактор този ефект е много по-слаб.
Ядреният
температурен коефициент на реактивността по температура на горивото не е
константен с температурата, а е пропорционален на
Плътностен ефект на
реактивността
Членът
зависи от плътността
посредством уран-водното отношение VFNU/(VH2ONH2O), което се увеличава при загряване, тъй
като масата на водата в АЗ намалява с температурата. Следователно относителното
поглъщане в забавителя намалява и
. Допълнително намаляване на поглъщането в забавителя с
"разреждането" му се причинява от въвеждането в забавителя на силен
поглътител на неутрони (10B)
в разтворима форма.
Основно
влияние на формата на кривата на температурния ефект оказва температурният ход
на произведението pf. Тъй като
плътностният ефект преобладава, а p и
f зависят от плътността чрез
уран-водното отношение, при проектиране на реакторите ходът на температурния
ефект може в голяма степен да бъде контролиран чрез подбиране на уран-водното
отношение на студен реактор. На Фиг. 9.1 са показани качествено зависимостите на p, f и тяхното произведение.
Фигура
9.1. Зависимост на p, f и
тяхното произведение от водурановото отношение.
На
Фиг. 9.2 е показана качествено зависимостта на коефициента на размножение от
водо-урановото отношение. Кривата има максимум при дадено водоураново
отношение, като максимумът намалява и се отмества наляво при добавяне на борна
киселина. Какво отношение би трябвало конструкторите на реактора да изберат?
Отляво, отдясно или при максимума на К?
Ако водоурановото отношение по
конструкция е отдясно на максимума – т. А, при повишаване на температурата
(стрелка нагоре) водата се разширява и излиза от активната зона (стрелка
наляво). Резултатът е повишаване на коефициента на размножение при повишаване
на температурата, т.е. наблюдава се положителен
температурен коефициент на реактивност (ТКР). Положителният температурен
коефициент на реактивност може да доведе до тежки инциденти
Ако водоурановото отношение по
конструкция е отляво на максимума – т. B, при повишаване на температурата
(стрелка нагоре) водата се разширява и излиза от активната зона (стрелка
наляво). Резултатът е намаляване на коефициента на размножение при повишаване
на температурата, т.е. наблюдава се отрицателен температурен коефициент на реактивност. Отрицателният температурен коефициент на реактивност
стабилизира реактора.
При водоураново отношение съответстващо
на максимума на К при повишаване на
температурата се повтаря описаният процес. Резултатът е запазване на
коефициента на размножение, т.е. наблюдава се нулев температурен коефициент на реактивност.
Фигура 9.2. Зависимост на коефициента на размножение от
водо-урановото отношение при различни концентрации на борната киселина: CB = 0, CB1 < CB2 < CB3.
При повишаване на температурата от студено състояние до
номинални параметри се изменя водоурановото отношение и температурният
коефициент на реактивност от положителен преминава в отрицателен над определена
температура. Температурата над която ТКР
става отрицателен, зависи от концентрацията на борната киселина, като нараства
с концентрацията.
При повишаване на концентрацията на борната киселина може да
се достигне до работа от дясната страна на максимума и следователно до
положителен ТКР.
Фиг.9.3. Качествена зависимост на температурния коефициент
на реактивност като функция на температурата и концентрацията на борната
киселина
В края на
кампанията, когато СВ = 0, ТКР е с най-висока абсолютна
стойност. При разхлаждане е възможно да се достигне т.нар. повторна критичност (виж раздел 12).
Мощностен ефект и мощностен коефициент на реактивността
Ако
топлопроводността на ядреното гориво е малка (напр. при ВВЕР, където горивото е
керамика от UO2), с нарастване на мощността нараства и радиалната
неравномерност на температурното поле в елементарната клетка. Средната
температура на топлоносителя престава да бъде подходящ критерий за
температурния режим. Затова наред с разгледаните характеристики, които се
използуват по време на подгряването на АЗ до работна температура, се въвежда и
мощностен ефект и мощностен коефицент на реактивността при работа в енергетични
режими.
Мощностният
ефект на реактивността е изменението на реактивността при повишаване на
температурата на горивото в следствие на изменение на мощността на реактора.
Изменението на реактивността като функция на мощността се дължи на промяната на
резонансното поглъщане в 238U поради промяната на температурата на
горивото. Следователно мощностният ефект представлява доплеров ядрен температурен ефект и е
винаги отрицателен.
Всички
ефекти, с изключение на доплеровия, са следствие на инерционни процеси,
свързани с изменение на температурата на забавителя. Само доплеровият ефект се
обуславя от изменението на температурата на горивото, която практически
мигновено следва мощността. Тъй като тази мигновена компонента е винаги
отрицателна, тя е изключително съществена за управляемостта на реактора.
Приложение 9.1
Таблица
П9.1.1. Пресметнати коефициенти на реактивност за 18 зареждане на четвърти блок, 2003 г, НVI=200 см
Еф.Ден., Мощн., MW |
Твх оС |
СH3BO3 g/kg |
Ст.отр. Xe,Sm |
¶r/¶gH20 %/g/cm3 |
¶r/¶tH20 %/oC .103 |
¶r/¶tU %/oC .103 |
¶r/¶N %/MW .103 |
¶r/¶C H3BO3 %/g/kg |
beff .102 |
0,0 |
20.0 |
9.06 |
0 Sm |
2.7 |
3.62 |
-3.97 |
0 |
-1.82 |
|
0,0, Кеф=1 |
260.0 |
8.97 |
0 Sm |
4.6 |
-3.64 |
-3.39 |
0 |
-1.42 |
|
0, 756 |
263.5 |
6.52 |
Xe Sm |
10.0 |
-13.50 |
-2.84 |
-0.96 |
-1.40 |
|
0, 1375 |
265.5 |
6.10 |
Xe Sm |
11.4 |
-16.92 |
-2.66 |
-0.97 |
-1.38 |
0.646 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
150, 0 |
20.0 |
6.48 |
0 Sm |
2.5 |
3.25 |
-4.14 |
0 |
-1.94 |
|
150, 0 Кеф=1 |
260.0 |
5.78 |
0 Sm |
11.1 |
-13.57 |
-3.55 |
0 |
-1.52 |
|
150, 756 |
263.5 |
3.33 |
Xe Sm |
17.1 |
-24.40 |
-3.01 |
-1.11 |
-1.49 |
|
150,1375 |
265.5 |
2.88 |
Xe Sm |
18.6 |
-29.64 |
-2.88 |
-1.13 |
-1.48 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
298, 0 |
20.0 |
4.19 |
0 Sm |
3.4 |
2.30 |
-4.26 |
0 |
-2.10 |
|
298, 0 Кеф=1 |
260.0 |
2.92 |
0 Sm |
17.4 |
-23.52 |
-3.66 |
0 |
-1.63 |
|
298, 756 |
261.5 |
0.48 |
Xe Sm |
23.8 |
-37.22 |
-3.13 |
-1.28 |
-1.61 |
|
298, 1375 |
264.5 |
0.01 |
Xe Sm |
25.5 |
-42.22 |
-3.02 |
-1.31 |
-1.59 |
0.583 |
Таблица П9.1.2. Ефективност
на групите АРК, включително с отчитане на една заседнала най-ефективна касета
на 250 см при различни температури на топлоносителя и съответни критични
концентрации на борната киселина за 18 зареждане на четвърти блок, 2003 г, НVI=200
cm
Ефективност,
Δρ,% |
Начало N=0 |
Край, 310 еф.д. N=0 |
Начало N=100% |
Край,
310 еф.д. N=100% |
||||
20оС |
260оС |
20оС |
260оС |
20оС |
260оС |
20оС |
260оС |
|
Сумарна
ефективност, |
8.68 |
10.56 |
8.51 |
10.57 |
8.52 |
10.44 |
8.24 |
10.45 |
Сумарна
ефективност без най-ефективна касета |
5.33 |
7.25 |
5.43 |
7.45 |
5.17 |
7.12 |
5.17 |
7.30 |
Таблица
П9.1.3. Пресметнати
коефициенти на реактивност за седмо зареждане на шести блок, 2001 г
Еф. ден., Мощн., MW |
Твх оС |
СH3BO3 g/kg |
Ст.отр. Xe
Sm |
¶r/¶gH20 %/g/cm3 |
¶r/¶tH20 %/oC .103 |
¶r/¶tU %/oC .103 |
¶r/¶N %/MW .103 |
¶r/¶C %/g/kg |
beff .102 |
Dr, % H10= 100% |
0, 0 |
20.0 |
9.49 |
0 Sm |
-3.403 |
2.364 |
-2.689 |
0 |
-1.889 |
0.72 |
17.456 |
0, 0 |
279.0 |
9.81 |
0 Sm |
2.651 |
-1.091 |
-2.283 |
0 |
-1.423 |
0.69 |
13.762 |
0, 1500 |
282.8 |
7.33 |
Xe Sm |
8.997 |
-13.698 |
-1.860 |
-0.521 |
-1.439 |
0.69 |
10.25 |
0, 3000 |
287.0 |
6.23 |
Xe Sm |
12.384 |
-23.005 |
-1.682 |
-0.393 |
-1.492 |
0.68 |
8.657 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
100, 0 |
20.0 |
7.90 |
0 Sm |
-0.133 |
2.640 |
-2.696 |
0 |
-1.993 |
0.70 |
15.077 |
100, 0 |
279.0 |
7.77 |
0 Sm |
7.708 |
-9.421 |
-2.289 |
0 |
-1.483 |
0.66 |
11.316 |
100,1500 |
282.8 |
5.25 |
Xe Sm |
13.737 |
-22.144 |
-1.855 |
-0.581 |
-1.492 |
0.65 |
7.588 |
100,3000 |
287.0 |
4.12 |
Xe Sm |
17.374 |
-33.030 |
-1.683 |
-0.457 |
-1.544 |
0.65 |
5.933 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
200, 0 |
20.0 |
6.21 |
0 Sm |
3.816 |
2.453 |
-2.710 |
0 |
-2.110 |
0.67 |
12.356 |
200, 0 |
279.0 |
5.57 |
0 Sm |
13.338 |
-19.098 |
-2.299 |
0 |
-1.553 |
0.63 |
8.531 |
200, 1500 |
282.8 |
3.01 |
Xe Sm |
19.089 |
-32.035 |
-1.865 |
-0.648 |
-1.559 |
0.62 |
4.612 |
200, 3000 |
287.0 |
1.86 |
Xe Sm |
22.930 |
-44.405 |
-1.694 |
-0.522 |
-1.611 |
0.61 |
2.903 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
287.5, 0 |
20.0 |
4.81 |
0 Sm |
7.088 |
2.117 |
-2.715 |
0 |
-2.219 |
0.65 |
9.958 |
287.5, 0 |
279.0 |
3.75 |
0 Sm |
1.975 |
-27.243 |
-2.305 |
0 |
-1.615 |
0.61 |
6.086 |
287.5, 1500 |
282.8 |
1.15 |
Xe Sm |
23.601 |
-40.544 |
-1.882 |
-0.706 |
-1.621 |
0.60 |
1.989 |
287.5, 3000 |
287.0 |
0.0 |
Xe Sm |
27.618 |
-54.157 |
-1.706 |
-0.578 |
-1.672 |
0.59 |
0.239 |
Таблица
П9.1.4. Запаси и ефекти на
реактивност и оценка на аварийната защита на ОЕ СУЗ за създаване на
необходимата подкритичност на активната зона за началото и края на седма
кампания на шести блок, 2001 г
Запаси
и ефекти на реактивност |
Начало
на кампанията |
Край
на кампанията |
||
CH3BO3 G/kg |
Dr % |
CH3BO3 g/kg |
Dr % |
|
Запасна реактивност (Т=20оС) |
0 |
17.46 |
0 |
9.91 |
Изменение на запасната
реактивност при изменение на температурата на активната зона от 20 оС
до 302 оС |
0 |
-4.54 |
0 |
-4.82 |
Изменение на запасната
реактивност при изменение на мощността от 0 до 100% Nном |
0 |
-1.54 |
0 |
-1.96 |
Изменение на запасната
реактивност от отравяне от Хе при изменение на мощността от 0 до 100% Nном. |
0 |
-2.79 |
0 |
2.83 |
Запасна реактивност на
изгаряне |
0 |
8.59 |
0 |
0.30 |
Бързопроявяващи се ефекти
при спиране на реактора от номинална мощност: ·
мощностен
ефект; ·
ефект
от понижаване на температурата на топлоносителя от 302о до 279 оС; паров ефект. |
6.24 6.24 6.24 6.24 |
2.39 1.77 0.42 0.20 |
0 0 0 0 |
3.00 1.91 0.89 0.20 |
Оперативен запас на
регулиране |
6.24
|
0.30 |
0 |
0.30 |
Ефективност на максимално
ефективния ОР СУЗ |
6.24 |
0.91 |
0 |
1.05 |
Ефективност на ОР СУЗ на
ном.параметри |
6.24 |
7.54 |
0 |
7.66 |
Ефективност на ОР СУЗ с
отчитане на “засядане” на МЕК |
6.24 |
6.63 |
0 |
6.61 |
Ефективност при отчитане
10% неточност в разчетите |
6.24 |
5.9 |
0 |
5.95 |
Прогнозна минимална
подкритичност |
6.24 |
3.28 |
0 |
2.65 |
Необходима минимална
подкритичност |
6.24 |
1.00 |
0 |
1.00 |
Коментар на зависимостта на коефициентите и ефекти на
реактивност и други характеристики на активната зона от параметрите на работа
на реактора – температура, мощност, ефективни денонощия
1. Коефициент и ефекти на реактивност
·
С
увеличаване на ефективните денонощия нарастват по абсолютна стойност
коефициентите и ефектите на реактивност. Всяко явление, влияещо върху
реактивността, е свързано с увеличено или намалено поглъщане, т.е. с промяна на
сечение за взаимодействие на неутрони. Реактивността на различните ефекти се
измерва като отношение на макроскопичното сечение на даденото явление към
макроскопичното сечение на горивото (Виж раздел 8, Връзка между отравяне и
реактивност). В края на кампанията макроскопичното сечение на горивото намалява
и съответно се увеличава реактивността от дадения ефект;
·
Коефициентът
на реактивност по температура на водата в края на кампанията нараства по абсолютна
стойност няколко пъти, тъй като в началото на кампанията концентрацията на
борна киселина е висока и е възможно ТКР да придобие дори положителна стойност
при нулева мощност. В края на кампанията концентрацията на борна киселина е
нула и ТКР е с най-висока абсолютна стойност;
·
ТКР
зависи от температурата на АЗ;
·
Мощностният
коефициент на реактивност зависи от мощността на РУ;
·
В студено състояние коефициентът на
реактивност по борна киселина е с ~ 30 % повече, отколкото в горещо състояние. Това е
така, тъй като плътността водата в горещо състояние е значително по-малка и при
единица промяна на концентрацията на борна киселина на единица маса, промяната
на борната киселина в обема на активната
зона в студено състояние е повече с
около 30 %, отколкото в горещо състояние;
·
Коефициентът
на реактивност по температура на горивото намалява с температурата, тъй като е
пропорционален на .
2. Други характеристики на активната зона:
·
Ефективната
част на закъсняващите неутрони с увеличаване на ефективните денонощия намалява
(за една и съща мощност), тъй като се натрупва и участва в
енергоотделянето плутоний, който е с
по-малка част на закъсняващите неутрони.